СТАРТИРАЩА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОЕКТ „СЪВМЕСТНИ ИНИЦИАТИВИ И РЕШЕНИЯ ЗА СПРАВЯНЕ С ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ В ТРАНСГРАНИЧНИЯ РЕГИОН”, КОД НА ПРОЕКТ 15.3.1.039, ФИНАНСИРАН ПО ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО INTERREG V-A РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ - Виж повече   |  

История

История

Историческият път на града е поставен още с първите стъпки на рода хомо сапиенс на Европейския континент. Стъпки, извървяни не някъде другаде, а в непосредствена близост – в пещерата „Козарника“. И те водят след себе си векове на просперитет за тези земи.

Историята на града започва от една тракийска наблюдателна кула. Първите следи от заселвания са разкрити в м. Селище. В непосредствена близост до р. Брезова личат основите на римска баня с характерните съоръжения. Богати са и монетните находки. Най-ранните са от времето на Веспесиан (69-79 г. сл.н.е.), а най-късните са от Валериан (251-253 г. сл.н.е.). Това дава основание възникването на селището да бъде отнесено най-късно към края на III в.

Късната античност е засвидетелствена с материали от Белоградчишка крепост („Първа плоча”), калето „Узбег”, м. „Магаза” и Маркашнишкото кале.

През ранното Средновековие се забелязва тенденция на изселване от Брестово и установяване на неговоте жители в близост до скалите и крепостното укритие. Тук те намират по-сигурен подслон и закрила и поставят основите на днешния град. Останките от глинени пещи (XII-XVI в.), водопровод, строителни материали и особено монетната находка, включваща 13 сребърни монети на Иван-Александър и сина му Михаил, говорят за засилена стопанска дейност.

През 60-те и 70-те години на XVI в., когато в Северозападна България се обособява Видинското царство на Иван Срацимир, града израства като важен военно-административен и занаятчийски център, с главно укрепление и приградие.

Падането на Видинското царство през 1396 г. под Османска власт се отразява неблагоприятно върху естественото развитие на Белоградчик. Въпреки това той запазва значението си на административен център на нахия.

През разглеждания период скалният град е наричан последователно Брестово, Белградин и Белград. За първи път името Белоградчик се среща след 1737 г., когато войските на австрийския пълководец Кевенхюлер минават през Кадъбоазкия проход от Ниш за Видин и един от отрядите му води бой с турците край Белоградчик. Военните действия се развиват в местността, наричана сега „Карловица“, по името на един паднал в сражението австрийски офицер. Отрядът има задача да заеме „Височините и крепостта при град Беязчик“.

Някои тълкуват името „Беязчик“ от „беяз“ /на турски бял/ и „ачик“ /открито, явно/. Това е неумела транскрипция на думата Белоградчик, попаднала в австрийците от турски източник. Твърде близко до „Беязчик“ е наименованието на града в Българския надпис на Белоградчишката крепост, а именно: „Белоградчи“, или още „Беличик“, както местното население произнася името на града през разглеждания период. Очевидно това е удобната за всекидневна употреба форма на Белоградчик, каквото тогава е истинското име на града. 

„Белоградчик – туристически справочник“,

автор: Михаил Михайлов, директор на Исторически музей – Белоградчик

„Уникард” ЕООД, София, 2017г.

Публикувано на: 03/12/2013